Държавата не успя да събере планираните приходи от ДДС за 2022 г.
Мила КИСЬОВА,
За първи път от доста години страната не съумя да събере плануваната сума от налога върху добавената стойност. Основният приходоизточник в бюджета - Данък добавена стойност, се оказа с към 670 млн. лева по-малко от плана за 2022 година
През юли предходното Народно заседание направи актуализация на бюджета за 2022 година, с която разду разноските и с цел да обезпечи симетричен растеж и на приходите, завиши прогнозата за стопански напредък. Въпреки, че прогнозният Брутният вътрешен продукт бе повишен с 11 милиарда лева, не се оправдаха упованията за огромно преизпълнение на данъчните доходи за 2022 година след ревизирания размер на Брутният вътрешен продукт, показва финансовото министерство.
С актуализацията на Бюджет 2022 година бе продължено действието на по-ниската 9% ставка Данък добавена стойност за ресторантьорски услуги, фитнеси, книги, бебешки храни, което трябваше да завърши в средата на годината. Наред с това бе добавена нулева ставка Данък добавена стойност за хляба и брашното, а също по този начин 9% Данък добавена стойност за парното и природния газ за семействата.
В последна сметка събраните налози в държавния бюджет през миналата година се оказаха в размер на 31,6 милиарда лева, което е единствено със 100 млн. лева повече по отношение на плануваното. Преизпълнението идва от корпоративните налози и от налозите върху приходите на физическите лица, до момента в който косвените данъци - Данък добавена стойност и акцизи, са под равнищата на плануваните за годината, показва МФ.
По-подробна информация за постъпленията по типове налози към декември още няма, само че данните за ноември са показателни. Според тях приходите от Данък добавена стойност за 11-те месеца са в размер на 13.977 милиарда лева, което е 87% от плануваните 16 милиарда лева От акцизи са събрани 5.220 милиарда лева - 89,7% от плана.
В същото време от корпоративни налози към ноември 2022 година в хазната са влезнали 4.361 милиарда лева или 8,5% над годишния проект. Сравнени с данните към ноември на миналата година постъпленията от тези данъци нарастват с 1.127 милиарда лева (34,8 %). Тези положителни резултати при корпоративни налози посочват и за допустимо свръхкомпенсиране на избрани браншове от бизнеса, дължащо се на първо място на необятния обсег на ограниченията за небитовите консуматори на електрическа сила, показва МФ. От ведомството акцентират, че доста от предприятията са трансферирали тежестта от високите цени на енергоносителите към крайните клиенти и семействата и неналичието на фокус на ограниченията за погашение на обезщетения е довело до деформиране на финансовите им резултати и образуване на обилни облаги.
Приходите от налози върху приходите на физически лица са 4.896 милиарда лева в края на ноември. Това е 98% от плануваното и с 436,7 млн. лева (9,8 %) повече от предната година. Ръстът се дължи главно на нарасналите с актуализацията на бюджета в средата на 2022 година хонорари в бюджетната сфера, както и на нарасналата преди този момент от 1 април минимална заплата от 650 на 710 лева
Финансовото министерство прави и доста основна забележка в доклада си с предварителните данни за осъществяването на бюджет 2022: " Параметрите по осъществяването на приходите са положителни, само че не се дължат на трайна смяна в стопанската система, която да разреши бюджетните доходи да нарастват трайно и стабилно през идващите години. "
Служебният финансов министър Росица Велкова остро се опълчи на удължение на действието на по-ниските ставки Данък добавена стойност и през тази година. Те бяха въведени поради рестриктивните мерки на ковид-пандемията през 2020 година
Депутатите от 48-ия парламент гласоподаваха ресторантьорските услуги, кетърингът, фитнесите и другите спортни уреди да останат с 9% Данък добавена стойност още една година. Нулевата ставка на Данък добавена стойност за хляба и брашното също е удължена до края на 2023 година - тя трябваше да важи до 1 юли 2023 година
За бебешките храни и пелени, както и за книгите депутатите гласоподаваха Данък добавена стойност да остане 9% безсрочно, като към тях прибавиха вестниците и списанията.
Загуби за 520 млн. лева за бюджета са тези данъчни понижения, пресметнаха от финансовото министерство и предизвестиха, че диференцираните ставки Данък добавена стойност рисково се разрояват.
Без смяна остава срокът на деяние на 9% Данък добавена стойност за парното и природния газ - 1 юли 2023 г.
За първи път от доста години страната не съумя да събере плануваната сума от налога върху добавената стойност. Основният приходоизточник в бюджета - Данък добавена стойност, се оказа с към 670 млн. лева по-малко от плана за 2022 година
През юли предходното Народно заседание направи актуализация на бюджета за 2022 година, с която разду разноските и с цел да обезпечи симетричен растеж и на приходите, завиши прогнозата за стопански напредък. Въпреки, че прогнозният Брутният вътрешен продукт бе повишен с 11 милиарда лева, не се оправдаха упованията за огромно преизпълнение на данъчните доходи за 2022 година след ревизирания размер на Брутният вътрешен продукт, показва финансовото министерство.
С актуализацията на Бюджет 2022 година бе продължено действието на по-ниската 9% ставка Данък добавена стойност за ресторантьорски услуги, фитнеси, книги, бебешки храни, което трябваше да завърши в средата на годината. Наред с това бе добавена нулева ставка Данък добавена стойност за хляба и брашното, а също по този начин 9% Данък добавена стойност за парното и природния газ за семействата.
В последна сметка събраните налози в държавния бюджет през миналата година се оказаха в размер на 31,6 милиарда лева, което е единствено със 100 млн. лева повече по отношение на плануваното. Преизпълнението идва от корпоративните налози и от налозите върху приходите на физическите лица, до момента в който косвените данъци - Данък добавена стойност и акцизи, са под равнищата на плануваните за годината, показва МФ.
По-подробна информация за постъпленията по типове налози към декември още няма, само че данните за ноември са показателни. Според тях приходите от Данък добавена стойност за 11-те месеца са в размер на 13.977 милиарда лева, което е 87% от плануваните 16 милиарда лева От акцизи са събрани 5.220 милиарда лева - 89,7% от плана.
В същото време от корпоративни налози към ноември 2022 година в хазната са влезнали 4.361 милиарда лева или 8,5% над годишния проект. Сравнени с данните към ноември на миналата година постъпленията от тези данъци нарастват с 1.127 милиарда лева (34,8 %). Тези положителни резултати при корпоративни налози посочват и за допустимо свръхкомпенсиране на избрани браншове от бизнеса, дължащо се на първо място на необятния обсег на ограниченията за небитовите консуматори на електрическа сила, показва МФ. От ведомството акцентират, че доста от предприятията са трансферирали тежестта от високите цени на енергоносителите към крайните клиенти и семействата и неналичието на фокус на ограниченията за погашение на обезщетения е довело до деформиране на финансовите им резултати и образуване на обилни облаги.
Приходите от налози върху приходите на физически лица са 4.896 милиарда лева в края на ноември. Това е 98% от плануваното и с 436,7 млн. лева (9,8 %) повече от предната година. Ръстът се дължи главно на нарасналите с актуализацията на бюджета в средата на 2022 година хонорари в бюджетната сфера, както и на нарасналата преди този момент от 1 април минимална заплата от 650 на 710 лева
Финансовото министерство прави и доста основна забележка в доклада си с предварителните данни за осъществяването на бюджет 2022: " Параметрите по осъществяването на приходите са положителни, само че не се дължат на трайна смяна в стопанската система, която да разреши бюджетните доходи да нарастват трайно и стабилно през идващите години. "
Служебният финансов министър Росица Велкова остро се опълчи на удължение на действието на по-ниските ставки Данък добавена стойност и през тази година. Те бяха въведени поради рестриктивните мерки на ковид-пандемията през 2020 година
Депутатите от 48-ия парламент гласоподаваха ресторантьорските услуги, кетърингът, фитнесите и другите спортни уреди да останат с 9% Данък добавена стойност още една година. Нулевата ставка на Данък добавена стойност за хляба и брашното също е удължена до края на 2023 година - тя трябваше да важи до 1 юли 2023 година
За бебешките храни и пелени, както и за книгите депутатите гласоподаваха Данък добавена стойност да остане 9% безсрочно, като към тях прибавиха вестниците и списанията.
Загуби за 520 млн. лева за бюджета са тези данъчни понижения, пресметнаха от финансовото министерство и предизвестиха, че диференцираните ставки Данък добавена стойност рисково се разрояват.
Без смяна остава срокът на деяние на 9% Данък добавена стойност за парното и природния газ - 1 юли 2023 г.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ